Размисъл след събитие: Nachdenken на Николай Лобковица като философски метод Концепцията на «размисъл след събитие» (Nachdenken) при Николай Лобковица (р. 1931) представлява не просто един от философските приеми, а основополагаща част от неговия герменевтичен метод, особа позиция на мислене, съзнателно отдалечена от утопичното проектиране на бъдещето и насочена към осмислянето на вече случилото се. Този подход, разработен в контекста на критиката на марксизма и тоталитарните идеологии на XX век, потвърждава скромността, отговорността и историческата конкретност на философския разум. Същността на Nachdenken: отказ от спекулация в полза на рефлексия Терминът Nachdenken (дословно «после-мышление») Лобковица противопоставя на две други модуса на мислене: Спекулативното мислене (Vordenken, «до-мышление»). Това е мислене, което се опитва да пред-предписва на реалността закони, да конструира бъдещето въз основа на априорни схеми (гегelianство, марксизъм, всяка утопична идеология). Опасността му е в насилието над конкретността на историята и индивидуалната свобода, в подмената на живия опит с абстрактна модель. Аналитичното мислене (Zerdenken, «раз-мышление»). Характерно за позитивистската наука: разлагане на цялото на части, търсене на причинно-следствени връзки. То е необходимо, но недостатъчно за разбирането на смисъла на събитията, тяхното значение за човека. Nachdenken е третият път: внимателно, неторопливо осмисляне на това, което вече се е случило, с цел да се разбере не «как?», а «що означава това?» и «кому ни учи това?». Това е мислене, което: Приема събитието като даденост, без да се опитва да го «исправи» или да го подгони под схема. Уважава свободата на участниците в събитието, признавайки, че техните действия не са били предопределени от логиката на историята. Насочено към разкриване на смисъла, а не към установяване на закон. Историко-философските корени: от Аристотел до Гадамер Лобковица поставя Nachdenken в по-голяма традиция, противопоставяйки го на гегелев ... Читать далее