Могат ли таракани живат на Луната? Экстремални условия и граничите на живота Въпросът за възможността за оцеляване на таракани на Луната засяга основни проблеми в астробиологията и екстремалната биология. Въпреки репутацията им като изключително издръжливи същества, лунната среда представлява съвкупност от фактори, всеки от които е смъртоносен за всяка известна форма на живот. Анализът на условията на спътника на Земята и физиологичните ограничения на тараканите позволява да се даде категорично отрицателен отговор, въпреки че самият въпрос отваря интересни научни перспективи. Физиология на тараканите и граничите на тяхното оцеляване Тараканите, по-специално червената прусака или американския таракан, демонстрират феноменална устойчивост към множество неблагоприятни условия. Те могат да търпят значителни дози радиация, до 15 пъти по-високи от леталната доза за човека, да оцелеят без храна в продължение на няколко седмици и да се възстановяват след кратковременно потапяне в вода. Тяхната издръжливост се дължи на бавния клетъчен цикъл, ефективната система за репарация на ДНК и способността да влизат в състояние на анабиоза при влошаване на условията. Въпреки това, тези адаптации работят в рамките на земната биосфера. Критичната зависимост за таракана, както и за всеки друг организъм, е наличието на атмосфера. Дихателната система на тараканите, съставена от трахеи, изисква наличието на газообразен кислород за осъществяване на дишане. Атмосферен вакуум и температурен режим на Луната Луната е почти без атмосфера. Атмосферното налягане на нейната повърхност е около 10^{-12} торр, което е условие за дълбок вакуум. При такова налягане течностите започват да кипят при стайна температура поради липсата на външно налягане. Гемолимфата (аналог на кръвта при членистоногите) в тялото на таракана моментално започва да кипи, което води до разрив на тъканите и бърза смърт. В същото време на организма ще се наложи екстремален температурен режим. Лунните денонощия траят приблизително 1 ... Читать далее