Вячеслав Иванов за скритния смисъл на дионисийските мистерии: от оргазъм до преображение
Въведение: Дионис като ключ към религиозното съзнание
За Вячеслав Иванович Иванов (1866-1949), поет-символист, филолог-классик и дълбок мислител, дионисийският култ не беше просто архаичен гръцки ритуал, а фундаментален религиозно-философски феномен, разкриващ най-скритните тайни на човешкия дух и неговата връзка с космоса. В своите произведения («Елинска религия на страдащия бог», «Дионис и прадионисийството», «Старият ужас» и др.) Иванов предложи цялостна и оригинална интерпретация на дионисийството като път на екстатично преодоляване на индивидуалността и сливане с жизнената стихия, имащо директна връзка с проблемите на съвременността.
Дионисийството като религия на «страдащия бог»
Иванов, въз основа на най-новите за неговото време филологически и археологически изследвания (работите на Ф. Ницше, Э. Роде, Дж. Фрэзер), изолира ядрото на дионисийския миф:
Загарей-Дионис: Бог, роден дважды (от Зевс и смъртна Семела, а след това от бедрото на Зевс), бог, който умира (разкъсан от титаните) и възкръсва. Това го прави «страдащия бог», бог на жертвата.
Титаническо начало: В мита титаните, разкъсали младенца-Дионис, са символи на разпокъсаното, индивидуализираното, «титаническо» състояние на света и човека. Поглъщайки части от бога, титаните внесоха в човешката природа («титаническа») божествена искра — но и тежестта на греха, «титаническата престъпност».
Смисълът на мистериите: Целта на оргиастичните ритуали (мистериите) не е просто неистовото опиянение, а символично повторение съдбата на бога: екстатичното «разкъсване» на индивидуалното «я» (титаничната обвивка) за освобождаване и възстановяване вътре в себе си на дионисийската божествена стихия, част от разкъсания Загрей.
Следователно, дионисийските мистерии, според Иванов, бяха теургично действие, насочено към преодоляване на човешката разединеност и причастност към вечния цикъл на смърт и възкръсване на вселенската живот.
Интерес ...
Читать далее